29.08.2006 г., 9:04

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно,

108 0 24
Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно, и мократа пепел. Аз съм купата с вишни и косът в очите ти житни. Мълчалив съм свидетел. Трън съм в петата, и рана, що бавно зараства. Аз съм онзи свещеник, разпалил олтара. На скрина съм свещник и вечер по малко изгарям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вестин, отново си сътворил истинска ПОЕЗИЯ...!
    Хвала!
  • усмивки
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Перфектно! Поздрав!
  • Благодаря ви! Поздрави на всички! Има толкова хубави неща за четене тук... Тази вечер открих Декстър... Шок! Така беше със всеки от вас. Не знам какъв е цветът на очите ви... А като че да сме живели заедно поне една лятна ваканция край морето Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
    Поздрави на всички. Чувствам ви близки.