Б О Л К А
Горчивата чаша с отрова
до дъното пак пресуши
и поредната доза от болка
си изпила отново,нали?
Болка жестока във мене гори,
сърцето отново проплаква
и пита къде ли си ти?
Очите ми търсят твойте очи
и устните страдат сами,
ръцете са празни и тях ги боли.
Знам ако плача няма
по-малко да ме боли,
но да се крия?!
Не мога,прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвето Всички права запазени
6 