Белите Дървета
Пуснах юздите на времето,
защото ние сме само зрънца.
В градините на белите дървета,
ще си отсанем винаги деца.
Мълча , защото съм щастлива,
че няма с никой нищо да деля.
Във клоните на белите дървета,
смирено дреме Вечността.
Във корените спят заровени,
ония всички гадни лицемери,
но мислите ми, те не са отровени,
а само малко пожълтели.
Ела при белите дървета
и скрий кутията с лъжи,
отиваме при белита дървета,
но само името си ми кажи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Иванова Всички права запазени
