БЕЗ ГЛАС
От днес аз искам да съм няма -
заравям своят глас отровен.
Луната от небето си избяга
и любовта предаде доброволно.
Наведени звездите стават бледи -
тъгата ми до тях достигна.
Мечтите ми оттеглят се смразени -
раздърпана на крясъци умирам.
От днес аз искам да съм няма -
че птицата от мене си отива.
Разпадам се на късове сияйност
и тишината носи полъх на пустиня.
06.06.2006
23:40h
заравям своят глас отровен.
Луната от небето си избяга
и любовта предаде доброволно.
Наведени звездите стават бледи -
тъгата ми до тях достигна.
Мечтите ми оттеглят се смразени -
раздърпана на крясъци умирам.
От днес аз искам да съм няма -
че птицата от мене си отива.
Разпадам се на късове сияйност
и тишината носи полъх на пустиня.
06.06.2006
23:40h
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
