Без име
Да заспиваш вечер с тишината,
да чакаш с надежда,
да гледаш светлината на луната,
в която твоят образ нежно се оглежда!!!
Да ходиш тихо по пясъка,
близо до пенливите вълни,
да гледаш на звездите блясъка
и да търсиш там онези две очи!!!
Да чакаш на брега облечена във бяло,
да гледаш притаила дъх морето,
да чувстваш сякаш времето е отлетяло,
да виждаш как безкраят слива се с небето!!!
Да искаш да спреш болката,
да спре да крещи във теб тъгата,
уж ти остава спомена за него във душата
а сега единствен спътник ти е самотата!!!
да чакаш с надежда,
да гледаш светлината на луната,
в която твоят образ нежно се оглежда!!!
Да ходиш тихо по пясъка,
близо до пенливите вълни,
да гледаш на звездите блясъка
и да търсиш там онези две очи!!!
Да чакаш на брега облечена във бяло,
да гледаш притаила дъх морето,
да чувстваш сякаш времето е отлетяло,
да виждаш как безкраят слива се с небето!!!
Да искаш да спреш болката,
да спре да крещи във теб тъгата,
уж ти остава спомена за него във душата
а сега единствен спътник ти е самотата!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Всички права запазени
