Без теб
Без теб я няма светлината на звездите
и полъха на вятъра не се усеща...
Без теб... без теб ги няма и мечтите -
запратен съм като във черна яма...
А беше... беше толкова красиво
да чувствам полъха на твоето тяло...
да прокрадвам пръсти нежно из косите...
да се любуваме един на друг до заран...
Сега е сякаш времето летящо...
със огнен дъх, на драконовите криле
и носи... носи се към ада страшен...
където в самота един без друг ще мрем...
и полъха на вятъра не се усеща...
Без теб... без теб ги няма и мечтите -
запратен съм като във черна яма...
А беше... беше толкова красиво
да чувствам полъха на твоето тяло...
да прокрадвам пръсти нежно из косите...
да се любуваме един на друг до заран...
Сега е сякаш времето летящо...
със огнен дъх, на драконовите криле
и носи... носи се към ада страшен...
където в самота един без друг ще мрем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Баротов Всички права запазени
