Безлунно е
Когато гасят светофарите
без пътници в нощния град
и мъжете палят цигарите
за пиянство приготвени пак -
става тъмно, безлунно е,
птици треперят от страх
и комините с вятъра влюбени
правят на котките смях.
Доволна политам тогава,
обличам криле от луна
мечтая и чудото става,
свободна съм и съм жена.
Тогава съм бяла светица,
наситила с обич страстта
и даже в съня си пресичам
железните ти правила.
Тогава живея повторно,
усмихвам се като сълза
и мога да искам покорна,
и мога да бъда жена.
Тогава светът е вселена,
реална е в мен радостта,
решима е всяка дилема,
далече е старостта.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
