Безпощадно
Гълъб зад стъклото прашно
разглежда ме с око лукаво.
Оголва с безпощадност страшна
душата ми. Каква? Такава –
стаена в полупразна чаша,
сред дим и търсена забрава,
в спокойствие, което плаши,
и след което в мен остава
една бездънна пустота,
една умора от света,
едно безцелно, празно вчера
и утре, пълно със химери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Рангелов Всички права запазени
