Безразлични
Безразлични
Безразлично ми е, всичко свърши,
но не като във приказка добра,
не искам ти да ме целуваш,
а всъщност да си пак сама.
Безразлично ми е, думи страшни,
изпепелили не една душа,
какво пък, нека да се случи -
разделяме се с тебе без тъга.
Без думи и обиди, като птици,
поели на далечен път,
умиращи, възкръсващи и живи,
изчакващи сезона на страстта.
Когато пак ще се завърне,
неумолимо както пролетта,
желанието да сме двама,
но питам се отново – до кога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Всички права запазени
