Безсилие

Загубих и този път.
А беше толкова безславна битка...
Загубих. И се разплаках.
Увенчах победата ти със сълзи...
Те ти дават сили, знам.
От това още повече ме боли...
Ти спечели. За кой ли път?!
Беше толкова самодоволен!
Отново потърпевшата съм аз.
Ще се пръсне сърцето ми болно.
А ти си тръгна:
           спокоен и студен.
И само мъката, оня огромен,
лепкав октопод-
           остана с мен...
Загубих. И плаках от безсилие...

                                    02.07.1993г.