Безсилие
Не мога да продължавам така,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
не искам да сивея всеки ден
без лавандулови полета, смях -
старея във безмислен плен.
На дните скуката върви,
препъва я единствено досадата,
затвор изграждам от стени
срещу нечистоплътието на нравите.
Не искам да съм пеперуда
в колекция - опъната, лакирана,
мечтая си да бъда „луда” -
без „извинявай!”и гримиране.
Живота е лъстив и нарцистичен
и всеки ден поглъща от плътта,
неутолимо гладен, булимичен -
безсилна съм да го задоволя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Церовска Всички права запазени
