Безвремие

Часът в очакване отлита, но няма край безкрайността... От пустотата паяжини сплитам, вися на края на реалността... Секундите текат опропастени, достигат с капки сила до ръба, политат в него заличени и сливат се с нищожеството на мига... Мъчително натяга тишината, а времето е неподвижно застояло... Неосъзнато търся самотата, макар безсмислено е да избягам... Забравен час на граница неопозната, междинен пратеник на нечия съдба, завързал времето на двата свята - безвремие между живота и смъртта!