благодарност
Пътувам и пътувам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в пътища незнайни,
и нощ и ден
педалите въртя омаяно.
Със тях
прекрачих прага на живота,
със тях
от този ден съм,
до когато мога.
Ще ги въртя и бавно
и забързано –
до края,
но колко ще е дълго –
нямам право да узная...
Пляс, пляс ... педалите.
Пляс, пляс ... педалите!
Пляс!
Въртя задъхано –
до изнемога,
защото с тоз живот
по мъжки
гледаме се строго.
Забавям,
назад не поглеждам,
и спирам.
И други има спрели,
с усмивка им намигам.
И пак:
Пляс, пляс ... педалите.
Бързо
напред
вървя
изпреварвам.
Въртя!
Ще стана човек
на новия ред,
без света да променям.
И пак поклон -
стоя без заслуги
пред Твоя Трон.
Не заднешком.
Пляс, пляс ... педалите.
до завоя,
до края
и след това.
Дори да нехая
въртя
и ще въртя!
Пляс!
Убих комара!
Буден съм – тръгвам за работа!
Днес е необикновен ден.
Благодаря, че съм жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
