Божествено
За теб, за мен, една молитва блага,
за почвата, небето, всяка твар –
две длани търсят с нежна вяра
не даван нивга Божи дар.
Една надежда дирят в тъмнината.
Сред хиляди окови, леден страх
усмивка топла стигат във сърцата,
що пръска волно златен прах.
И кой, и кой ще ни я вземе?
Живота ли? Смъртта ли? Самота?
Че в образа ни вечно тленен
безсмъртен ще блести смеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Апостолова Всички права запазени
