23.07.2005 г., 0:08

Боли

217 0 20

Боли да кажеш сбогом на това,което си обичал.
Боли да захвърлиш всичко в пепелта.
Боли да забравиш името на този,в който си се
                                        вричал.
Боли да продължиш напред с изправена глава.

Боли,когато се опитваш да избягаш,
от това,което всъщност си.
Боли когато губиш в себе си онази вяра,
която цял живот те пази и крепи.

Боли,когато всичко искаш да намразиш,
готов да погребеш и собственото АЗ.
А всъщност в сърцето спомените пазиш,
спомените за живата все още страст.

Трудно е да вдигнеш високо глава,
да се учиш сам да побеждаваш,
оставяйки миналото зад онази врата.
Трудно е дори да повярваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
  • Красиво!!! Но боли...6
  • Ей много е свежарско!!! За това ти давам 6
  • Аз преди време, може би 1-2 години, написах това за болката :

    Болезнени сълзи

    Сълзите са соленогорчиви,
    когато ни боли,
    успокояват ни,
    когато сме сами,
    те правят думите излишни
    и дават ни душевен мир.

    Не би трябвало,вечно да се ронят,
    като непресъхващ извор да текат,
    но тях ги контролира,друга,
    по-могъща сила,наричана:
    любов,тъга и мъка.

    Не плачем,защото искаме,
    не плачем,защото друг изход няма,
    а плачем,защото чувстваме
    и ни боли.
  • Деси,това,което си написала преди 1/2 години е наистина хубаво
    Благодаря ти,че го сподели с мен!