5.10.2005 г., 19:31

БОЛКА

452 0 26

БОЛКА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Поиграхме си с теб на съпрузи.

Стига толкова. Стига лъжа!

Любовта в допир с нас се контузи -

да ни стопли, уви, не можа.

 

И студено е, и ни е тъпо.

Двама души, а всеки е сам.

Трябва смелост за следваща стъпка.

Аз я имам. За тебе не знам.

 

Ще приемем ли края спокойно?

Всичко има начало и край.

Чувства мъртви и думи без стойност -

ето нашия приказен рай.

 

В него всеки е роб на страха си -

и от нужна раздяла боли.

Но боли и от свадите къси,

и когато се лъжем боли.

 

1995 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Кумец стиховете ти са страхотни със страхотен интерес ги чета. Невероятен талант си.
  • Понякога е обич да си тръгнеш,
    от хората които си обичал.
    Захвърляш настрана венеца трънен,
    и тръгваш тихо без въздишка.
    Излишна е фалшивата трагичност
    в една отдавна търсена раздяла,
    а има нещо тъжно да съзнаваш,
    когато доброволно си отиваш,
    че хората, които тук остават,
    без теб ще бъдат малко по щастливи!
  • Благодаря! Вероника, радвам се, че в даден момент от животът ти съм бил полезен.
  • Благодаря, благодаря! Много сте мили
  • !