Брега и вълната
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Брега и вълната
Красива е любовта на брега и вълната,
най-старата история, известна в света,
Няма начало ни край за тях самотата,
Уморен и сломен, чака тъжен брега.
Ще ти разкажа тази история,
лъчиста и искренна е тази любов,
После за нея всеки си има теория
За това което ще чуеш, сега дали си готов?!
Сред океана от вълни огромни
Бърза най-отпред една..
Какво ли във този миг ще стане?
Тя лети към него - брега.
Срещат се брега и вълната
Под огромното звездно небе,
Сливат изпитвайки страст в тъмата,
Разделяща ги след миг отново на две.
Ето я тази невероятна история,
Героите главни, са две сломени души,
Нощ-красива, тъмна, приветлива,
луната отгоре ги гледа и тъжно блести.
Вълната - морска стихия смразяваща,
обикаля тя по целия свят,
Ала жадна за допир, за ласка изгаряща,
се връща там, дето сърцата
в солена прегръдка горят.
Брегът чака вълната любима
със пясъчно сърце в свойте гърди,
Загледал се в една прелестна мида,
Потънал влюбено в свойте мечти.
Песъчинките леко потръпват,
Усеща мокрия допир брега,
Събужда се леко с надежда,
Ала това не е онази вълна..
Гореща сълза отгоре му падна
Намокри пясъка изсъхнал и мек
Изведнъж очуден брега се запита
„С тази болка, от която падат сълзите
как ли живее на този свят човек?!”
После съзря той момиче самотно,
Чакащо и то свойта „вълна”
Брега това за миг тъй силно усети
И покани я до него, за да не чака сама.
Стояха самотни и тъжни, очакващи,
Загледани в кристалната чиста вода
а Вълната любима към тях летеше,
Приближаваше обляна в лунна светлина
Брегът усещаше своята любима
Тя щеше да дойде, да го целуне
Да му каже, какво ново има в света
И той, полудял от възбуда знаеше,
Че трае само секунда това,
Тя го прегръща и после отива си,
До другия ден, и после отново така..
Ето я... с буен перчем разпенена,
Той нежно протяга към нея ръка,
Във луд порив пленен от Вълната
Брегът потъна в прегръдката властна,
Ала последва веднага още една,
Две стихии обединиха се страстно,
и изведнаж Момичето стана жена
Бе станало чудо смайващо,
Вълната не се отдрълна сега,
Времето спря изненадващо
Звезден дъжд над тях заваля
Потънало в мъжка прегръдка,
Момичето благославя нощта,
Брега се прегръща с вълната,
Две двойки страстно обичащи,
в мига отдали се на любовта
Като във сфера бяха затворени,
Знаейки как времето ще отлети
И четиримата със сърцата отворени
Потъваха в щастливи и буйни мечти.
Ала изведнъж се разтвори небето
Морето така люто се разлюля,
Вълната с моряка отдръпна се,
Без за сбогом да даде ръка..
Така брега и момичето клети
Останаха отново нещастни сами,
Но в очите им надеждата свети...
За какво ли?
Познайте сами......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Вълчева Всички права запазени
Много е красиво и приказно.
