Буря

В знойната жега се сякаш топяхме,
цял ден се морихме и никак не смяхме
навън да излезем, защото бе ясно
цели, че щяхме да изгорим ний нещастно.

Помолих за буря, за вятър и дъжд
и нека се мокри пред мен сухия път!
Да виждам как бързо изстива земята,
тъй както я сутрин охлажда росата.

И свъсиха се облаци сърдито на небето,
почувствах се някак създание клето
пред цялата тази мощна Природа,
която не следва човешки закони и мода.

Гръмотевици имаше силни и страшни,
после намокри нашите улици прашни.
Валя. И гордо се надсмиваше над моето желание;
и тая буря отне от всичко друго моето внимание.