Бях
Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.
Друг път , лоша, сърдита
стаила в душата си яд ,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.
Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.
Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
на два пъти майчица бях.
Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Много ми хареса, Етчи! Поздрави!
