Бяла съм...
Беззвездна бе нощта... А в мене
пулсираше безлуние отляво,
и чувах моя стих да стене
потънал във тъга, отнела бялото
в душата ми... Понеже бе дошла неканена
и самотата - нелепо сива и студена,
като изчерпано приятелство - отпратих я -
да тръгне без да се обръща... И ми стана светло!
И утрото красиво е... И вече цяла съм -
потрепваща от радост с изгрева , празнува
събудила се нежно бяла и душата ми.
И със лъчи - усмивки слънцето целува
цветята , утрото и мене...
Стопявам се във тази бялост жива
и светлина дори във вените
потича от любов... И съм щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
