Часовник
Часовник
От старите
Трака по релсите на времето
Не чака
Не плаща данъци
А само прах
Осведомява ме понякога
Но повечето пъти просто брои
Колко време е изминало от началото
До него стои
Керамична котка
Преструва се че спи
Но очите й са леко отворени
Доволна е
По нататък не виждам
Не достигам с ръце
Не помирисвам
Не чувам
А и не искам
От тъмното ме е страх
Защото е близо
И в него плуват и се давят
Бъдещето ми и миналото ми
Часовника тях не ги отчита
Той знае само сега
Което е толкова малко
Че аз не мога да го достигна
Да го сграбча и да го обичам
Защото свършва веднага
Но накъдето и да се обърна
Не виждам друго
Само...
Часовник
От старите
До него се е излегнала
Керамична котка
И двамата в прах
Удавени в отчаяние
11.06.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Декстър Уолръс Всички права запазени
