Навън се лее дъжд,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

черен, мрачен и студен.

Аз те молих да останеш с мен,

но по твоя поглед бързичко разбрах,

че някой друг свойта мрежа е оплел

и от мен те е отнел!

Вали, дъжд, вали,

така ще спре да ме боли!

Вали, дъжд, черен и студен,

за нея спомени навяваш в мен!

Минаха безброй години,

дъждът още си вали.

Винаги ли толкова боли?

Защо свърши толкоз бързо аз не знам,

но още помня какво ми каза там.

Ти каза: “Винаги ще те обичам.”.

За това ли никога неможех изцяло да те имам?!

Вали, дъжд, вали,

така ще спре да ме боли!

Вали, дъжд, черен и студен,

за нея спомени навяваш в мен!

Спри, дъжд, спри,

прекалено много ме боли!

Спри, дъжд, черен и студен,

не трябва спомени за нея да има вече в мен!