Черна мъка
Мрак, тъма,
душата ми е в ковчег,
гола, разпростряна на пода,
в безмълвно очакване на смъртта.
***
Стъпки във нощта -
идва черна и зла...
Вратата се отваря,
виждам лицето й -
изгоряло, безформено и черно.
***
Доближава се до стола прашен,
и...само миг...
Гърми първият изстрел...
и с мъките ми е свършено!!!
Втори - тя е вече тук...
***
Чао, проклетнице,
ще се видим в отвъдното
за великото отмъщение,
ще се срещнем в гроба,
ще горим в ада...
заедно и завинаги...
докато тънем в пръстта...
в пръстта на ЛЮБОВТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Караиванова Всички права запазени
