Черният старец
Черният старец<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Кикоти се черният старец
и с мъка събира корички.
По него съдрани парцали
напомнят за сбъркани срички.
Живот разпилян и накъсан,
а вятърът вей в панталона,
от тъмни мазета все мръсен,
отритнат от стара икона.
С какво отвращение само
го следват погледи подли.
На малкото кльощаво рамо
зеят две рани самотни.
Кикоти се черният старец
и рови в нашите боклуци.
В очите му сълзите давят
сърцата ни станали буци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
