Четирисезонен олтар
Толкова много отронени въздишки,
играе си вятърът с мъртвата плът.
Есен е.
***
Възроди се забравата
в разцъфналите птичи гласове.
Ах, пролет!
***
Влюбено слънце
и разплискано синъо небе.
Лято.
***
Тъжен вятър рони пух
над разпилян кибрит.
Нея я няма...
зимата е тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
