Чувства
Казах нещо, което не мислих.
Чувствах нещо, което не казах.
Мразих някой, който не трябва.
Обичах онзи, който не заслужава!
Ранявах хора, които не исках.
Исках тебе... а ти ме рани!
Не можех да спирам копнежа,
не можех да върна минали дни...
Обичах те силно, но ти ме остави.
Оставях всеки, но не можех и теб.
Ти всичко ми взимаше тайно,
дори силата да тръгна напред.
Исках да плачеш, дори и да гледам!
Реших да си върна това.
Видя ли какво е да плачеш,
а отсреща да чувстваш леда!
Уморен вече при мене се връщаш...
търсиш ме попаднал в беда.
Виждаш ли, боли ужасно,
когато от чувствата няма следа!
Чувствах нещо, което не казах.
Мразих някой, който не трябва.
Обичах онзи, който не заслужава!
Ранявах хора, които не исках.
Исках тебе... а ти ме рани!
Не можех да спирам копнежа,
не можех да върна минали дни...
Обичах те силно, но ти ме остави.
Оставях всеки, но не можех и теб.
Ти всичко ми взимаше тайно,
дори силата да тръгна напред.
Исках да плачеш, дори и да гледам!
Реших да си върна това.
Видя ли какво е да плачеш,
а отсреща да чувстваш леда!
Уморен вече при мене се връщаш...
търсиш ме попаднал в беда.
Виждаш ли, боли ужасно,
когато от чувствата няма следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Милева Всички права запазени
Браво за стхчето 
