Цветето бяло
Цветето бяло в нощта се пробуди
и нежно с листенца очички потри.
"Слънчо го няма!"- така се учуди,
светът топлина не му подари!
И аз като цвете линея по тебе,
искам за мен да си слънце с лъчи -
с ръцете си нежни веднъж покори ме,
но няма те вече. Зора зазори,
а цветето бяло измръзна. Почти.
Връщаш се ти...
На П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Всички права запазени
))