Да се помолим
Да се помолим сега,
когато жегата спича лицата ни,
когато сухият вятър
като с брадва насича телата ни.
Да поискаме влага,
да поискаме тежка мъгла,
да трептим и да чакаме,
капки конденз да изцедим от себе си.
И да пием,
да пием за нас,
за силата на думите,
за смелостта и търпението,
за любовта към живота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Иванова Всички права запазени
Поздрави за всички от мен!
