Далече
Ще бъда много дни далеч от тебе.
Знам миг нищожен е това.
Сърцето ми не го приема
и се изпълва със тъга.
В очите ми издайнически блясват
сълзи и стичат се по моето лице.
Тях ще изтрия, ала ти оставаш
дълбоко скрита в моето сърце.
Когато сам съм аз ръка ще сложа
на него и за миг ще си до мене ти.
Ще ме напусне болката и самотата
и погледът щастлив ще заблести.
Щом минат тези дни броени,
при теб ще дойда и ще те целуна.
Ще се усмихна мило и ще кажа:
- Здравей, любима! Твоето момче се върна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
