ДАЛИ РАЗБРАХ
Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея.
Отлъчената свобода,
потърсена от всички ,
набръчкана скърби сама.
А горе, между птички,
лети духът
и тялото,
облещило очи, се мъчи
да разгадае, за какво
е тази линия сред бръчки?
Какво ли в нея съм събрал?!
Навярно споменът за робство.
Да бъда вечен идеал.
Несподелено идиотство.
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени