Дано спре да боли
От болка пулсирам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
не виждам
не чувам
усещам
разбирам
и пак... съществувам...
Очите ми парят
нозете ми тръпнат
вратите разтварям
но думите глъхнат
да стана не мога –
къде да избягам
съдбата си строга
приемам да страдам.
Когато страха ми
обгърне снагата
животе прости ми
продавам душата
и нямам ни блясък
ни радост, ни сили
предавам се с крясък
Дано спре да боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
