Децата на Тъгата
Две капчици роса
създадоха една сълза.
Сляха две мечти в една,
отразиха слънчевата светлина.
Kрасотата на деня,
Мириса на пролетни цветя,
напомни ми на любовта,
-късче спомен в сива самота.
Студени ласки пронизват гробната тишина,
Търся те и все те няма,нежна моя Луна,
вятърните феи завъртат отново света,
за да Прогонят загубените души в нощта.
Нека ме топли в мрака,дъха на шепнещи листа,
спокойствие аз търся в недрата на плачеща върба.
ще се сгуша в нея и кротко ще заспя,
Ще ме покрият капките роса-деца на вечната тъга.
създадоха една сълза.
Сляха две мечти в една,
отразиха слънчевата светлина.
Kрасотата на деня,
Мириса на пролетни цветя,
напомни ми на любовта,
-късче спомен в сива самота.
Студени ласки пронизват гробната тишина,
Търся те и все те няма,нежна моя Луна,
вятърните феи завъртат отново света,
за да Прогонят загубените души в нощта.
Нека ме топли в мрака,дъха на шепнещи листа,
спокойствие аз търся в недрата на плачеща върба.
ще се сгуша в нея и кротко ще заспя,
Ще ме покрият капките роса-деца на вечната тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Иванова Всички права запазени