ДЕН ПОСЛЕДЕН
*посветено на A*
И беше сякаш първа сутрин<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
след сътворението на света -
градина пъстробагрена и чудна
се къпеше в морето от листа.
О, прелестна, неземна хубост -
извираща от птичи гласове,
стаена в краските на пеперуда,
с невинност чиста на дете!
В денят, с ухания омайни
започна всичко да трепти,
щом птицата, дошла от рая
преплете в клоните лъчи.
Слънца искрящи по перата
и горда щедрост на царица,
с венец изплетен от позлата -
бе тази дивна райска птица.
С гласа на изворите бистри,
с трептящ в хармония напев,
с величие от небесата чисти -
за всички твари благ привет.
Възпяваше живот обрулен,
с изкуството на чародей,
докоснати в душите струни -
звъливо, възродени - пееха.
Прониза вейка, хлад надвесен -
просъска черна, зла змия,
въздъхна птица - жар небесна,
отплува с бялата мъгла.
И беше сякаш ден последен
от сътворението на света -
гласът от небесата пратен
отровен - стихна във мъгла..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
