Днес
И днес, когато пак те няма-
протягам към теб две треперещи
ръце и моля се прощално на
сърцето да забрави спомена за
твоето лице... Обичах ли!? Изобщо аз се
питам, но ако не съм-защо така боли!?
Защо и мислите си днес на теб обричам и
във всеки поглед търся твоите очи...
Поспри за миг, аз искам да ти кажа за моите
мечти преди, когато уж ти беше с мене,
а всъщност с много други бил си ти... Какво
умееш най-добре!? Кажи ми!? Да разбиваш
чуждите души!? Превзе ми тялото, ума и всичко, а
в замяна само мъка ми дари... Открадна
най-красивите усмивки, прокле ме сякаш
да боли, направи с мен така че да
отричам всичко в любовта и себе си дори...
протягам към теб две треперещи
ръце и моля се прощално на
сърцето да забрави спомена за
твоето лице... Обичах ли!? Изобщо аз се
питам, но ако не съм-защо така боли!?
Защо и мислите си днес на теб обричам и
във всеки поглед търся твоите очи...
Поспри за миг, аз искам да ти кажа за моите
мечти преди, когато уж ти беше с мене,
а всъщност с много други бил си ти... Какво
умееш най-добре!? Кажи ми!? Да разбиваш
чуждите души!? Превзе ми тялото, ума и всичко, а
в замяна само мъка ми дари... Открадна
най-красивите усмивки, прокле ме сякаш
да боли, направи с мен така че да
отричам всичко в любовта и себе си дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
