До нови срещи стар приятелю...
Мина толкова много време,
почти забравих за теб.
Изтекоха толкова безкрайни дни,
дали това беше някакъв късмет?
Разделихме се,
всеки пое по своят път.
Забравихме се,
всеки намери себе си в някой друг...
В един случаен ден,
случаен колкото нашата среща,
ти намери път към мен,
и сирената червена за тревога в мен просветна...
Обзе ме неочакван страх,
почти не помнех твоето име.
Погледнах те с поглед плах,
а сега страха озари ме...
Ти не ми каза нищо повече от едно здравей,
но осъзнах,че си истински човек.
Зарадва ме с една малка думичка,
и накара сърцето ми както преди да се засмее...
Да,случайна среща беше това,
чисто и просто съвпадение.
Но усмихнах се сега,
усмихнах се на човешкото ти отношение...
Страх ме е да те погледна пак,
мина толкова много време.
Страх ме е да не се влюбя пак,
не ме гледай,навреме спри ме...
Длъжни сме да продължим напред,
нашата история е минало...
Въпреки това желая ти късмет,
и до нови срещи стар приятелю...
Аз обичах те някога....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
