До пропастта и свободата
До пропастта и свободата <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
били сме винаги на крачка.
Живот ли е реката
или в живота сме играчки?
Безименното утре обещава
как настоящето ни смазва.
Говори ме, мечтаейки за слава,
за плява, грим и протоплазма.
В конферентни конференции
пред кофите на кофти сутрини,
самите ние сме инерции,
отвънка цели, а отвътре - срутени.
Мечтаейки в плеядите от плява
берем бостана на живота.
Реката е река такава
и няма нищо общо с
до мажорна нота.
Разстроени от разстояния,
разстиламе се върху другите,
върху божествени съзнания.
Спечелвайки, все нещо губи ме.
Изхарчени отвътре, невредими
пред другите далечно близки,
откриваме във фризерите зими
и от емоциите си огризки.
До пропастта и свободата
били сме винаги на крачка.
В оковите ни е съдбата,
в оковите и пропаст мрачна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
