Докосни ме...
Докосни ме,
аз съм сутрешното ти кафе.
С отварянето на очите си ме вкуваш...
и на един дъх с вестинка си ме прочиташ...
Докосни ме,
аз съм запалената ти цигара.
Това изкушение без което не можеш,
в комплект с книгата ти прашна и стара...
Докосни ме,
аз съм сладката страст в гърдите ти.
Толкова съм близо,толкова съм и далеч...
Докосни ме,
аз съм Слънцето в очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
