Домът ми

Сама съм в дома си. Отидоха си всички.
И по-добре! Не желая никой да остава.
Не искам никой посред нощ да ми звъни-
покоя ми да нарушава...
Обичам дома си: приютил моите навици,
болките, радостите и тайните ми...
Опитомил самотата ми,
подредил старателно спомените ми,
ме учи сега на търпение,
доказал ми вече своята мъдрост.
Верен ми беше през цялото време!
/Аз често си правех забежки!/,
ала се връщах с нестройни стъпки
прашна, оръфана, неприветлива...
Той ме посрещаше спокоен и мил,
великодушен и винаги мой.
Като невръстно дете ме приспиваше
                      в своите прегръдки...
Така докато после направих своя избор
и останах в дома си-
верния, добрия, съучастника...
Сега  го пазя- ревностно- за себе си.
Единствено за себе си...

                                 01.08.1995г.