24.05.2006 г., 10:13

ДОВЕРИЕ

177 0 18

ДОВЕРИЕ

Ела, да подправим любовта
с доза простодушно доверие.
Лъкатуши към нас ревността
по алея от тънко прозрение.
Над разкопки от груби слова
зреят ниви от златни прощения
и през сто добродушни сита
утаяват се куп извинения.
И прегръщат се скрити вини,
мълчаливи по своята същност,
скрили в себе си сноп от злини,
прекатурвайки равна повърхност.
Интуиция с остри бодли
заухажва едно подозрение,
но в кутия гранитна стои
доброта ми... и тя е спасение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари