1.09.2006 г., 21:53

ДРОГА

135 0 38

Ти идваш
изпита
и бледна и тъжна,
навела виновно глава.
Върти се земята в оста си окръжна
- все същата стара земя.
Все същата тя,
ала ти променена
с изпити
и мъртви очи.
Отровата пъпли
в плътта ти
ранена
и твоето тяло гори.
Не смееш да срещнеш очите ми съдни,
които крещят ти със яд
"Защо пропиляваш така безрасъзно
живота си  толкова млад?"
Живееш
от
дози
прашец
смъртоносен...
....И чистото
в тебе умря...
ПРИЯТЕЛКО,
спри този танц съдбоносен,
който въртиш със смъртта.
Но ,ето те!
Тъжна!
Изпита!
И бледна!
Навела виновно глава..
..И бързо върти
 обиколка
 последна
за теб тази стара земя..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върховно е! МНого ми хареса!Много!!!!!
  • И на мен много ми харесва!
  • Въздействащ текст!
  • Благодаря ви приятели..
    Стихът е посветен на най-добрата ми приятелка , с която сме расли като сестри.
    Болката е наистина голяма..но единственото което си позволих да опиша ..е ГНЕВЪТ !
  • Невероятен стих,нямам думи!Поздрави от сърце!