Душата ми
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани
са ценности и снимки,
в безвремие превърнати
са маски и обвивки.
А някъде в мазетата
завита, скрита, позатрупана
лежи душата ми, отнетата
и чака дреха нова, поизтупана...
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани
са ценности и снимки,
в безвремие превърнати
са маски и обвивки.
А някъде в мазетата
завита, скрита, позатрупана
лежи душата ми, отнетата
и чака дреха нова, поизтупана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Тодорова Всички права запазени
