ДУШАТА МИ Е БРОДНИЦА...
Душата ми е бродница
По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха...
Сред черни стърнища и плевели диви
оставя две кървави стъпки в прахта,
напред хоризонти - далечни и сиви,
навярно отново вещаят тъга...
Бледнее надежда, сълзата искри,
душата - отчаяна бродница - крета,
в мълчание глухо нещо шепти...
поела в мъглата по свойта пътека...
16.06.2006г.
По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха...
Сред черни стърнища и плевели диви
оставя две кървави стъпки в прахта,
напред хоризонти - далечни и сиви,
навярно отново вещаят тъга...
Бледнее надежда, сълзата искри,
душата - отчаяна бродница - крета,
в мълчание глухо нещо шепти...
поела в мъглата по свойта пътека...
16.06.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
