2.11.2004 г., 20:30

Две Души

600 0 22

Две Души

Душата ми е книга
и в нея пишеш ти.
Безкрайна необятна,
обхващаш я с очи.

Душата ми е птица
към тебе днес лети.
Всесилна лекокрила,
погледнеш ли я ти.

Душата ти е огън,
и ме изгаря знай.
Пропушва задимява,
и ето... моя край.

Душата ти е сила,
и чувствам я в нощта
пробожда ме в сърцето,
и среща ме с смъртта.



написано по време на лекцията по аналитична химия на 2.11.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, колега химико.Наистина е добро. Те са прави че напомня Яворов, но това може само да те радва.Виж другите, които си качил не ми напомнят толкова.Успех!
  • Колега я виж новите които ще кача сега!
  • от муза е разбира се прочети "Малките неша" и "океан от сълзи" и ще разбереш, а утре ще пусна в нета едно дето е специално за музата ми!
  • Написах това в час по аналитична химия надявам се да ви хареса!прочете и другите ми стихове! Дано ви харесат!
  • искам да се извиня за това, че сравних Станислав с други поети, защото той е напълно прав да казва, че всеки си има собствен стил. Аз имах предвид, че е с техния талант и че изключително много ми харесва стихотворението. също така се извинявам за това, "защо не се пренасочиш по - скоро към литературата.... ", написах го по повод аналитичната химия, имах предвид, че е можел да специялизира литература, не химия. Направих го също с добра умисъл. Праве, че не бих могла да знам, че той не се занимава с литература...