Две нещастни сърца
Защо си тъй тъжно, момиче?
Кажи ми, недей ми отрича!
Кой ти открадна сърцето?
Да не е онова момче, което
ти говореше нежно и сладко?
Даа. Той те излъга тъй ужасно.
Излъга тебе, мое момиче прекрасно.
А ти го обичаш все още, нали?
Но знаеш и как от лъжата боли.
Питаш дали ще се върне?
Не мисля. Не искам да лъжа.
Не искам да сея надежди напразни.
Не обещавам аз с думи лъжовни, заразни.
Не искам да гледам как страдаш,
мило мое момиче! И как влагаш
всичко от себе си, за да го върнеш
и всичко във времето да преобърнеш.
Не може! Не може, мое момиче!
Забрави го! Виж. Огледай се и разбери.
Този, който те обича силно- него избери.
Да дадем за пример мен-
как те чакам наранен.
И гледам как и тебе те боли...
Това е ужасно, нали?
Но аз пак те обичам.
Та ти си моето момиче!
Ела. Ела да те прегърна.
На теб гръб няма да обърна.
Никога! Това добре го запомни!
Защото знам какво е да боли.
По бузите ти стичат се сълзи...
Защо? Заради мене ли?!
За мен недей мисли.
Какво?...Обичаш ме? Как тъй реши?
Нали обичаш него, мило момиче?
О! Обичаш ме, защото те обичам!
Това не е любов, а състрадание.
Замълчи! Не ща да чувам твоето ридание.
Била си сигурна, така ли?
Обичаш ме...това е смешно!
Явно си решила погрешно.
Това е само за момента...
Не ще трае като любовта ми към теб.
Момиче мое, замълчи.
Не говори, недей плачи!
Ето- аз си заминавам...
Вратата отворена оставям.
Дано...дано той да се върне
и живота ти отново да превърне
в една приказка красива.
Чао! Дано да си щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Кремъкова Всички права запазени
И Таничка била тука 
