Две Сълзи
Две сълзи отронени се стичат
по бледото, увяхнало лице
и търсят спомени във мрака
и допира на твоите ръце.
Две сълзи във нощ дъждовна
мълком питат "а сега?",
отронени във болка няма
оставят ме и те сама.
Две сълзи гасят пожари,
обич моя, в тях си ти,
въглени горещи парят
вледенените от студ мечти.
по бледото, увяхнало лице
и търсят спомени във мрака
и допира на твоите ръце.
Две сълзи във нощ дъждовна
мълком питат "а сега?",
отронени във болка няма
оставят ме и те сама.
Две сълзи гасят пожари,
обич моя, в тях си ти,
въглени горещи парят
вледенените от студ мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
Хубав стих!
