23.06.2005 г., 13:58

Един кашон

116 0 8
Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум
да го застреляш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има дълбока философия в стиха и се питам дали ако имах куршум,не е по-добре да го запазя за себе си...
  • А може би е време да отлепиш тиксото и да разтвориш кашона на надеждите, защото си мисля, че ако бяха напразни, то нямаше да тежат на каруцата на спомените и тогава конят не би паднал от умора. Най - тъмно става преди зазоряване. Написал си страхотна метафора. Красива е.
  • поздравления!!!
    много ми хареса!
  • Любимо ми е
  • Има дълбока философия в стиха и се питам дали ако имах куршум,не е по-добре да го запазя за себе си...