една...
Една надежда ме крепи -
да спре дъжда.
Но той вали.
За челото косите ми лепи.
Така затворила очи,
поглеждам в себе си -
не виждам нищо.
И че съм тъжна не личи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидара Иванова Всички права запазени
