Едно мъртво сърце
Мисли подскачат в мъглива тъмнина,
думи се стрелват навън към дъжда,
сърцето се блъска в спомените глухи,
сълзите капят, но очите си остават сухи
Бягат мечтания мътни,
пръскат се, но пак остават плътни,
оплитат мислите в паяжина сива,
сливат се с наслада дива...
Копнежи мамят душата самотна,
желания връщат болка неухотна,
безмълвни крясъци отекват в тъмнината,
но надеждата я няма да спаси душата.
Притиснато във смъртоносни длани,
с дихания, отекващи в нощта,
сърцето шепне думи неразбрани,
но няма кой да спре смъртта...
И без сърце стоя, оплетена във мисли,
но пак ме от любов боли,
аз дадох ти частица от мене,
а ти я с твоите ръце уби...
За онези, чийто сърца са били убити, но възкръсват от пепелта:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
