Ежедневие
Да бъдеш призрак<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
уморен
над блатистият канал
на живота
със движеща се гъста кръв,
където
се мятат като тапи
удавниците на съдбата -
нещастници изплюти с гняв,
във транс жесток на лудостта,
със мозъци - омекнал восък
и пълен безпорядък на душата;
без чувство за морал -
със жаждата болнава
за разврат;
люлеещи се във
лилавата мъгла
на лумналия хаос.
Да бъдеш призрак в този свят,
където, като вълци
ръфат още живото
достойнство
сред оргии порок и нищета;
където и луната е ужасна.
Пияни скелети,
изтръскани от скъсания джоб
на ежедневието във
дишащо трасавище -
треперейки поникват в грях;
и всеки дъх лъхти
отровен,
че хранен е със
мъртва плът.
Да бродиш сам
в отбивката на пътя
буренясал -
и да крещиш със цяло гърло
във пустинята от лудост;
да молиш
милосърдие за мерзките скотове,
застинали
в еднаква поза и
впили в тебе
страшните изцъклени очи -
да търсят
своята опора
във предварително
обреченият резултат.
И да отмяташ ден след ден
заложниците клети на живота -
разбъркани от урагана
на ощавения разум;
и да те пронизва
гърчавият смях на следващия
подивял пияница,
превърнал се във скелет,
който пада доброволно
във топлата кървяща кал -
потъвайки на тласъци
и спазми
във ужаса от бликналия бяс
в зениците
от мерзост и презрение
уплашени от свободата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
