Eла и погали ме
Изгубена се скитам по брега,
отчаяно самотна, без надежда...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Протегнах длан, приятелска ръка,
а погледа ти в тъмница ме отвежда.
Защо ме гледаш тъй студено?
от този леден поглед тъй боли,
от любовта ти помен не остана
и влюбено не гледат твоите очи.
И сякаш непознати сме и чужди
и сякаш никога едно не сме били
не говорим, а и думите кому са нужни?
Невидима преграда и фалша ни дели.
Въпроси хиляди крещят в мен:
защо измъчваш ме, ела ме погали!
Душата ми умира в кът усамотен,
сърцето е разбито от безброй лъжи.
Добре, аз няма да ти преча –
ще тръгнеш сам по своя път
тъга дано в сърцето си усетиш,
с любов да ме спасиш от този кръстопът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
